Създаване на древен вампир

Тук може да създадете древен вампир Smile

Не се приемат повече от 2 до 4 древни вампира на седмица!

*Клеър Холт*

Име: Ребека

Години: Неизвестни / изглежда на 17

Дарба: Щит срещу чуждите дарби. Използва дарбата на противника срещу него. Като древен вампир може да влияе на останалите вампири

Характер: Ребека изглежда като рус неземен ангел, но само изглежда такава. На истина някой път е такава, но само с хората, които и харесват. А те не са много. Тя мрази почти всички. И не го крие. Напротив - показва го по всякакъв начин: с поведението и думите си. Тя обича да прави интриги. Забавлява се докато наблюдава последствията от тях. Няма по-добра от нея в това. Според нея няма друга по-красива и по-можеща от нея. Обича най-много себе си. Няма никой по-важен за нея от самата нея. Тя е добър слушател. За нея е много важно да знае всичко за всички, за да може да го използва срещу тях. Въпреки че, е такава интригантка не отказва да помогне на малкото хора, които харесва. По принцип е много спокойна, но се дразни от почти всичко. Не иска де се променя към по-добро. Тя е много надменна и много рядко признава, че е сгрешила. Досега се е случвало само два пъти. Според нея винаги другите и пречат. Обича да коментира хората - техните дрехи, начин на говорене и всичко около тях. Постоянно им измисля прякори. Обича да се забавлява. Но за нея това е, по-много по-лазличен начин от общо приетото-да кара останалите да срадат и да ги убижда. Тя е типичното парти момиче. Не отказва да се появи на купон. Прави го дори без покана. Стига да има някаква цел. Трудно се отказва, когато иска нещо. Не може да се познае, когато не дразни останалите и се прави на добра. През повечето време е много лигава, но и отива. Лесно избухлива. Много надменна.

Външен вид: Ребека е много красива. Има прекрасно лице, чаровна усмивка, невероятно красиви светли очи и дълга, буина, руса коса. Тялото и е стройно и високо. Има перфектна фигура. Държи много на красотата си, затова постоянно си прави всякакви маски и други неща. Не спазва никакви диети и не се ограничава. Природата я е надарила с бърз метаболизъм, но не злоупотребява с него и всяка седмица тренира по 3 пъти. Най-често пилатес. Но и танци. Все пак почти всяка вечер е в някой клуб. Обича да носи рокли. Почитателка е на високите токчета и следва модните тенденции. Много харесва цветята. Затова всичките и дрехи са много цветни и красиви. Но косата и винаги трябва да е пусната. Обича да следва модните тенденции. Никога не е назад с тях. Всички момичета искат да са като нея, а това още повече и вдига самочувствието. Луда е по червилата, затова никога не излиза без червило, фон дьо тен и спирала. Естествената и коса е много тъмно руса, но тя я боядисва в най-различни цветове, като в момента е със светло руса коса. Малко трудно свиква с новостите, но успява да се приспособи, въпреки че, не разбира, защо всички трябва да изглеждат като к*рви. Но скоро и на нея започва да и харесва точно този стил.

История: Не се знае много за нея, освен че е родена преди доста години в Европа и е част от първите и най-древни вампири. Майка и се казва Естер. Дори не помни истинскито име на баща си. Има още няколко братя, но тя ги мрази. Обича само Илайджа и Клаус, затова им помага да се отърват от останалите. Дълги години двамата с брат си Никлаус обикалят света и бягат от техните преследвачи. Така през 1920 се запознават в Чикаго с вещицата Глория и Стефан Салватор. Още същата вечер блондинката се влюбва във Стефан и избира него пред брат си следвайки своето нежно сърце. Тя е изморена от вековното бягане от Майкъл и иска най-после да се установи някъде и то не с кого да е, а със Стефан. Малко по-късно е убита от собствения си брат, който е подкрепяла толкове време. Така преди известно време отново се събужда, готова да превземе новия свят, който изобщо не разбира.

Одобрена си..! Добре дошла ^^ Smile

Име: Катрин Пиърс (ако може да ми го смените)
Години: 2344
Раса: древен или първороден вампир
Дарба: /Отнася се само за вампири,хибриди които имат вампирска част/ - пирокинеза
Външен вид: /поне 4 реда/ - Има красива и нежна фигура. На външен вид прекалено крехка, но никой не знаеше каква сила се таеше в нея. Косата и е дълга до раменете. Беше светло руса със странно сияние. Имаше грижливо подрязан бретон който беше малко над перфектно очертаните и вежди. Под гъстите и дълги, черни мигли имаше две студени очи. Студени, но красиви. Устните й бяха красиви, добре очертани и приличаха на токущо разцъфнала роза. Лицето и беше бледо и нямаше и следа някога да е било излагано на слънце. Беше прекрасно лице с меки черти. Кожата и беше бледа и нежна. Тялото и си имаше своите достойнства и беше добре оформено. Катрин имаше висока и стройна фигура. Ноктите и бяха перфектно оформени и грижливо подрязани. Косата и обикновено беше сплетена на красива плитка спускаща се гърба й. Беше като роза с бодли, а ако се ободеш никога не ти минаваше.
Характер:/поне 5 реда/ - Може Катрин да изглеждаше крехка и слаба, но тя беше Древна. С годините живота и навиците на хората се променяха, а за да е в крак с времето и Катрин трябваше да се променя. Така, че може да се каже, че има променлив характер. Но най- важното беше, че тя беше от най- опасните ловци останали по Земята. Беше с прекалено голямо его. За нея всички бяха по- нисши. Мразеше да я побеждават и често този който я е победил не доживяваше да се похвали на който и да било. Катрин никога не е имала приятели така, че не държеше на никой. Държеше се арогантно понеже знаеше, че никой ни може да и се противопостави или поне никой не смееше. Обичаше да се забавлява, най- вече за сметка на другите. За нея любовта беше непозната и проява на слабост. Гневът и беше нещо познато можеше да изтреби държави само поради гнева си. Тя беше Древна и не искаше никой да я мисли за сбава заради нежиния и външен вид.
История:/поне 7 реда/ - Катрин имаше дълъг живот. Но през всичките си векове остана вярна на себе си и никога не помилва хората и не ги призна за нещо повече от нищожества. Трудно е да се спомни детството си. Но не беше приятно. Майка и бе умряла прекалено рано, баща и се бе самоубил и Катрин бе израснала сама. Рядко бе срещала други като нея... Древни. Бе срещала единствено Ребека, Клаус и Илайджи. С Клаус се бяха видели съвсем за малко през Троянската война ако паметта на Катрин не и изневеряваше. Тогава имаха доста разгорещен спор относно кой е по- силен. Е май това беше решило съдбата на Троянската война. Май се бяха виждали и докато строиха колизеума. Тогава май не направиха нищо чак толкова грандиозно май само избиха няколко села...
С Ребека историята беше доста по- сложна бяха се срещнали още когато и двете бяха доста млади... поне по вампирски. Не се разбираше и с нея. Между тях спора беше коя е по- добър ловец. Това им стува много. Проля се кръв. Но в край на сметка спряха битката и сключиха нещо като примирие, което се надяваха да не влиза в сила за да не е нужно да се срещат. Илайджи беше съвсем друг случай. Да кажем, че Катрин беше влюбена в него за известно време. Но той я отхвърли с обяснението, че той е ловец и е сам. От тогава Катрин беше станала истинска Ледена кралца. От този момент нататък унищожаваше повече от обикновено. Първите няколко године или бяха векове след това Катрин рядко излизаше навън беше се вкобчила в гнева си. Но после нещо я доведе в това забравено от Бога градче. Може би защото почвата тук беше напоена с кръвта на стотици загинали, такива места обикновено привличаха свръх естественото.
Снимка+името на човека чиито лик използвате: Нина Добрев

Одобрена сиии!!! И името ти е сменено.. Smile

Карена Рай Блу.

Създаване на древен вампир 4397731C

/Shay Mitchell/

18 годишна на вид/Истинските и' години са неизвестни,но определено са много.

Може да внушава освен на хора, и на вампири,върколаци,магьосници,дори и на древни вампири.

Външен вид:
Някой я опреличават като мулатка,други като индийка, а трети като нещо средно,към което са добавени и европейски елементи.Всъщност нейните гени принадлежат на много раси,тя е смесица от много народи.
Има дълга, чуплува към крайщата черна коса,която най-често носи пусната или хваната на хлабава опашка.Обича и да експериментира,не веднъж е била с червена или руса коса. Очите и' са големи,изразителни,често в тях се виждат пламъчета.Черно-кафяви са на цвят, около тях има дълги черни мигли, а самите очи са подчертани от плътни не особено дебели,но не и тънки вежди. Има прав нос. Лицето и' е продълговато.
Много харесва тялото си,поддържа го чрез танци и плуване.Слаба е, стройна,висока.
Обича шантавите интересни дрехи.Често можете да я видите с черен клин и зелени/лилави къси панталонки отгоре, а до кръста да е с бяла тениска и върху нея с вълнист потник.Обожава бижутата и не излиза без да си сложи поне три гривни и обици. Суетна е, обича да получава комплименти,харесва видът си и се мисли за наистина сладка и секси,каквато и’ е.
Характер:
Кучка.Същинска опасна кучка.Обожава да е в центърът на вниманието, убива доста често невинни хора,ляга си често с различни мъже. Мда, тези неща звучат зли,изкарват нея лоша.Е,тя наистина си е лоша на моменти,но това не означава,че няма и добри качества.Не е чувствителна,не е мила,не е грижовна,но пак има положитлени качества. Силна е,умна,хитра, забавна,весела,страстна.Винаги има идея как да се измъкне от някакъв проблем, но и често поради други шантави и опасни идеи се забърква в неприятности. В някой ситуации можеш да разчиташ на нея, в други не. Държи първо да се покрижи за себе си,след това за другите.Често е студена и безразлична,но в определено ситуации показва,че и тя може да обича,тревожи се и има сърце,макар и да е мъртва и лоша по характер.
Важно е да се знае,че тя изпитва влечение и към жени, често си е лягала с други от нейният пол и дори мисли,че най-голямата и' любов е била с жена.Не се срамува от това,никак даже,дори е доволна.
История:
Родена е преди векове,много векове.Майка и' е била домакиня,баща и' животновъд. Имала много,наистина много,над седем братя и сестри. Детството и' било изпълнено с работа и игри.Сутрин била с баща си и поне още двама от братята и сестрите си, да му помагат в работата,а следобед тичала и играла нвън с приятелите и другите деца от семейството.
Майка и' била сестра на майката на Ребека,Клаус,Илайжда,Кол,с който тя се запознала,когато била на четиринадесет.
Четири години след това проклятието застигнало и нейното семейство.Тя била обречена да бъде древен вампир, да живее вечно и да бъде още по-трудно да бъде убита.
---
Сега,вече са минали петнадесет години. Карена си е същата.Живее в Париж,Франция със сестра си.Свикнала е с мисълта да пие кръв,пие я и често убива.Виждала се е само два пъти с Ребека и други два древни вампира,повече не е срещала.
---
Ето,сега вече е 2012 година и Карена,преживяла толкова много, решава да започне на чисто,макар и със старите си навици.Пристига в Мистик Фолс,решена да намери любов,забавления,страсти,щуротии,поддържаници.Иска да открие и роднините си,иска да намери братята и сестрите си,да разбере дали всички са още живи,дали има шанс някога отнова да са семейство,защото въпреки,че почти е загубила човечността си,тя ги обича.

Допълнително:
-Свири на китара и пиано.
-Танцува идеално.
-Обича купоните.
-Любимият и' цвят е лилаво, харесва и сребърният и черният.
-Има два домашни любимца-котка,на име Джуди и куче,порода хъски,на име Сю/женски/.

Одобрена си!! Добре дошла ^^ Smile

Създаване на древен вампир Tumblr_lw3ehhCphI1qi3usmo1_250

Създаване на древен вампир Tumblr_lw3ehhCphI1qi3usmo2_250

Име:
Никлаус,но всеки,които иска да запази живота си му казва просто Клаус.Единствено неговата сестра Ребека прекрачвала тази много тънка граница и го наричала с цялото му име.
Години:
Външно е на 20 години,но тъй като е първороден вампир тук ще има спор за годините му.Не можем да кажем ,че е стар колкото света,защото това не е възможно,защото първите вампири са именно неговото семейство.[i]Оригиналното семейство.Приблизително реалните му години са към 1000 или 2000;само косвени предположения.
Раса:
Древен вампир;първия вампир ,а след това и първия хибрид.Той държал в ръцете си всяко " новородено хубридче" ,защото имали странна привързаност и лоялност към него.
История:
Всичко ,драги читатели,започва през едно различно време,което едва ли ще успеете да си представите.Отраснал в това малко градче,заедно със семейството си той бил силено и смело момче,което с цената на всичко искал да спечели най-важното за него,а именно уважението на баща си.Работел на полето ,помагал вкъщи и се биел с меч като най-видния рицар,но това не променило мнението на баща му.Веднъж заедно с неговите братя отиват на разходка в гората,но там един от тях загубва живота си ,докато гледа превръщането на върколаците.Принуден баща му и майка му(която е оригиналната вещица) да ги превърнат в чудовища ,за да спасят семейството си.Но това било проклятие.Те не можели да излизат на слънчева светлина и постоянно били жадни за кръв.Изтребили почти цялото село,което не останало незабелязано.Майка им съкрушена от това,в което превърнала децата си се двуомела за това.Клаус разбрал и я пронизал в сърцето,казвайки ,че е Баща им-Майкъл.В продължение на много векове те били гонени от баща им(Бека и Клаус) , успели да се отърват от него.Големите анбиции на Клаус го довеждат отново в родното му градче,където успял да разгадае загадката на живото му,а именно как да стане непобедим ,превръщайки се в първия хибрид,но това си имало цена.Той трябвало да пази малкото човече Елена,защото тя била ключа към цялата система за превръщане на неговата малка армия от хибриди.
Външен Вид:
Може да се каже,че когато се родил като вампир той бе с дълга,руса като злато коса и небрежен просташки вид,но с времето и всичко друго ,което става около тях.Ново технологии ,нов свят се открил пред очите им с Бека,което ги накарало и те да се променят да бъдат в крак с времето.Сега нашия "млад " господин се подвизава като русоляв като слънцето с перфектните си къдрици и очарователна усмивка,която може да те плени.Със сочните и меки устни и поглед страстен.Елегантен само ,когато трябва да бъде със стройно тяло.Светлите му зелено-сини очи придават лек привкус на неговата красота.
Характер:

Още от сега трябва да разберете,че по-важно за него от собственото му семейство няма.Може да изключим фактите с баща му и майка му,но с времето,което прекара на Земята разбра,че единствените същества,които ще го обичат такъв какъвто е са неговите братя и сестра му Ребека.Избухлив ,недоволен с мания за контрол.Чаровен ,недоверчив ,арогантен,зловещ;много качества събира в себе си макар и лоши.Единственото ,което бе хубаво в тази странна натура бе привързаността му към някой,който докосне сърцето му.Това не е невъзможно,дами и господа,случвало се точно един път,но кой знае може да се повтори.Винаги е с една крачка напред пред враговете си.
Допълнително:

-Пуши.
-Колкото и странно да звучи той рисува и то доста добре
-Също така пише разкази и поеми.

Одобрен си! Добре дошъл! Smile

Име:
Вероника Роуз Доминик

Раса:
Древен вампир

Дарба :
Електрокинеза

Годни:
18/ Много

Външен вид:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Вероника може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Вероника Роуз бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й медено руси, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Роуз се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие...

Характер:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Доминик е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицето Ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..

История:
Историята на някой толкова възрастен е доста сложна за проследяване и въпреки това аз ще ви я предоставя цялата. Разбира се с някои незначителни пропуски, които не би трябвало да ви интересуват...
Вероника Роуз Доминик е родена преди много време.. Майка й - Роузмари била обикновена слугиня влюбила се в неподходящият човек. След хиляди вражди и оспорвания тя най - накрая се омъжила за английския принц Томас.. Роузмари имала сестра, която родила малко след това момиченце на име Лорън - братовчедка на Вероника и Ванеса Доминик
Детството им било щастливо и забавно, въпреки че липсата на майка ги потискала понякога. И все пак това били деца, които лесно се поддавали на лъжи и други занимания. Въпреки, че двете деца били толкова еднакви външно, отвътре били някакви странни противоположности , които се допълвали от време на време.

/ първи спомен /

Денят бе заразителен. Слънчевите лъчи настоятелно галели всяка една повърхност, която можели да достигнат. Пролетта се завръщала с пълна сила. Първите пролетни цветчета вече бяха разцъфтели в близката околност. Птичките пееха поразителните си песни, галейки слуха на всяко едно създание в околността.
Две руси главички се подаваха иззад едно дърво, оглеждайки местността предпазливо. Тези момичета бяха като две капки вода. Напълно еднакви и поразително красиви. Детският им лъчезарен смях се носеше наоколо, звънлив като песента на птичките.
- Виж, Неси.. Виж ! - изписка едното момиченце сочейки бялото зайче, което пъргаво и страхливо се шмугна в храстите. Другото дете нетърпеливо се затича към тези храсти, за да погледне по - отблизо, но така и не успя да зърне животното както му се искаше.
- Ти гониш ! - изпищя Ванеса внезапно решила, че ще играят на гоненка. Роуз се хвърли след нея опитвайки се да я настигне. в крайна сметка тичаха около петнадесет минути преди Вероника да се хвърли върху сестра си и да я събори във възможно най - калната локва, която можеше да съществува..
- Хванах те ! - засмя се тихо и отмести един залепнал кичур от лицето си, целувайки бузката й.

/край/

Двете сестри растели изапочнали да обръщат внимание на родителите си все по - малко. Вероника не мислела за тях почти никога, освен в редките случаи , в които и трябвало някаква помощ. Започнала да прекарва повече време с баща си. Помагала в къщната работа, грижела се за нуждите му въпреки че имали огромна прислуга. Стараела се да бъде любимата сестра.. В крайна сметка това свършило бързо. Съзнанието й било запленено от друга мисъл, а именно нов господин в града. Започнала да се вижда с него. Прекарвали прекалено много време заедно, докато тя не му разказала за братовчедка си..

/втори спомен/

- Лорън е моя братовчедка .. - произнесе го с такова обожание, тихо , сякаш се опитваше да сдържи вълнението в гласа си. От толкова време искаше да му го каже.. Сините й очи се впиха в него преценяващо. Опитваше се да види замръзналите му черти, да намери някаква реакция. Нещо друго освен тази плашеща статуя.. Навън бе вечер и именно затова бе решила да му го съобщи сега, за да няма свидетели за предстоящия скандал.
- Защо го скри от мен ? - промърмори накрая вампирът. - Очаква те един много различен живот.. - замаскираше вълнението си твърде лесно, докато глупавото момиче стоеше мирно и доверчиво, очаквайки разбиране.. Не го получи, не получи и дума повече. Само и единствено болка.. Започна да й причернява. Спря да чува думите, които сипеше, беше се съсредоточила единствено върху парещата болка във врата си.. Дори когато той спря да вкусва от сладникавата й кръв , тя усещаше зейналата дупка във врата си. В крайна сметка тя също отпи от неговата кръв.. Накрая просто затвори очи, твърде изтощена, за да направи друго.

/край /

В крана сметка Вероника вече не бе обикновен човек, бе нещо много по - различно, по - чудовищно.. Така и не успя да прости на Майкъл за тази му дързост, да я превърне в нещо пиещо кръв. Избяга от дома си, от баща си, от всички.. Въпреки това поддържаше връзка със сестра си. Понякога си уговаряха срещи, а друг път се задоволяваха само и единствено с писма.. И този период отмина така бързо след като младата вампирка се влюби в простосмъртен, който бе решена да превърне във вампир. Любовта им бе безгранична, без тайни и непосилни желания. Но всичко има своя край независимо кой го причинява. В този случай виновникът бе само и единствено Вероника. Той знаеше тайната й още от самото им запознанство, но не това бе причината. Русокосата успя да сложи край на живота му. Успя да съсипе единственото нещо, което я караше да се усмихва само с едно грешно движение. Понякога се случваха такива неща, но тя така и не опита отново с някой друг.. Продължи да се скита през вековете задоволявайки се с обикновени забежки, които приключваха с бавна, но сигурна смърт..

*Doutzen Kroes

За тази седмица максимума на древните вампири е достигнат.Можеш да избереш друга раса.

Айде дееее Мартиии моляяяяяя

- Ивето

Добре де,Иве.Одобрявам те,защото и без това с Гери сме на едно,че историята ти е невероятнаа <3 Одобрена си!

Иве, Иве.. Само следващия път да не ми крадеш героя а ?

Veronique Skarsgård. написа:: Иве, Иве.. Само следващия път да не ми крадеш героя а ?

Съжалявам за героя ти, но може ли да не създаваме спорове още от началото. Мерси

Мдаа.. Знам, че не може да се одобряват повече от 4 древни, затова ще почакам една седмица ако не възразявате ^^ .. Също така ще помоля името ми да бъде сменено на Samara.

Снимка:

Име:
Самара Карио

Лик:
Barbara Palvin

Раса:
Древен Вампир

Дарба :
Освен всички други привилегии, които притежават древните вампири.. Тя владее и отлична телепатия във всичките й форми..

Характеристика:
Три думи.. Само три думи, които перфектно биха ви описали характера на госпожицата. Горделива, арогантна и коравосърдечна. Три думи с толкова многозначително значение.. Карио е една много странна личност, която рядко бива разбирана от другите. Гордостта й няма граници. Би пренебрегнала всичко и всички, за да запази и последната си капка гордост. Звучи егоистично и всъщност е точно такова. Това е една от хилядите й други лоши черти. Винаги поставя себе си на първо място, не би видяла смисъл да се жертва заради някакво друго същество било то и нейн роднина... Ако я познавате е невъзможно да не сте забелязали арогантния й поглед, който многозначително обхожда лицата ви. Но с това се свиква толкова лесно, като поносима част от непоправимата й същност.. Но възможно ли е изобщо да се свикне с коравосърдечността й ? Та тя би убила някой просто за забавление. Би се забавлявала от мъките на всичко живо и от болката в очите им.. Въпреки това тя цени човешкият живот прекалено много. Би убила всеки дръзнал се да превърне човешко създание във вампир. Фактът, че тя самата е нещо такова я побърква. Понякога и липсват онези странни човешки нужди и чувства, които не би могла да изпита никога повече..

Външен вид:
Красотата не идва просто така от нищото. Тя е нещо сложно и обратимо.. Красотата може да е вътрешна и външна, а в редките случаи и двете. В крайна сметка тя е нещо, което се постига чрез пълна промяна, необратимо. Истинската красота не принадлежи на човешките създания, а на нещо много по - висше от тях ..
Самара може да се похвали с тази красота, която притежаваше дори като човек, но не, тя не бе обикновено човешко същество, като онези мърляви селяци. Сара бе едно от онези същества, които приличаха на човешки. Косите й кестеняви с лек сребрист отенък на русото, меки като копринено парче плат. Очите й запленяващо сини, с онова странно палаво пламъче. Човек трудно можеше да откъсне поглед от тях. Лицето й ангелско, сякаш изваяно от мрамор, бледо, лъчезарно. Всяка фибра от нея бе така нежна и крехка, така чуплива. С времето обаче всичко се променя, дори красотата. В този случай Самара се разхубави още повече. Необратимото я направи с още по - ангелско лице. Сините очи загубиха предишният си блясък, но останаха все така красиви.. Устните й спряха да се извиват в онази невинна детска усмивка , но не изгубиха плътността си. Кожата й спря да бъде крехка, чуплива, лесно наранима.. Всички тези човешки слабости бяха заменени от гранитното покритие на вечната й кожа..

История:

/II век преди Христа/

Детският плач прониза внезапно настъпилата тишина.. Малкото дете размърда непослушно крайниците си опитвайки се да привлече вниманието на изнемощялата си майка.. Уви, младата жена не отвори очи. Тялото й бе отпуснато безжизнено върху съвсем не толкова меката животинска кожа. Коремът й бе едва ли не разпокъсан от малкото чудовище, което упорито продължаваше да негодува. Стара жена покрита в сиво наметало пое малкото момиченце повдигайки го нависоко във въздуха..
- Момиче ! - изкрещя и излезе от малката шатра, която грижливо бе направена за мъртвата родилка. Тъмните й гарванови очи се впиха в малкото дете с някаква странна злоба. Мразеше го задето отне живота на господарката й ! Така копнееше да го убие в близкото поточе. Жадуваше да притиска малката й главичка в мръсната вода, докато въздухът спре да достига до белите й дробове.. Една жестока жена, която таеше само и единствено злоба към горкото новородено !
- Самара ! - провикна се друг мъж и плавно отскубна детето от ръцете на възрастната. Погледа му бе различен, изпълнен с любов и обожание. Сините му очи гледаха момиченцето с такава топлина, която едва ли би могла да съществува.. Той обичаше съпругата си, но този дар който му бе даден от Боговете.. Ах, дори сълзите се стекоха по грубото му лице.. - Малка Самара.. - загука на детенцето галейки нежните му бузки. Внезапно осъзна загубата си. Пронизителен вой се отскубна от устните му. Той подаде Самара на старата и бързо се изгуби в шатрата. Риданията му се чуваха с часове наред.

***

/ II век преди Христа (седемнадесет години след раждането на Самара.) /

Младата девойка пристъпи напред. В ръката си бе здраво стиснала старо копие още от войната. Бе минал месец, а тя все още бе жива. Убиваше младите и глупави животни, които припкаха спокойно в околността. Само така можеше да оцелее !
Чу шум. Поколеба се, но пристъпи още една крачка напред. Мигновено зае отбранителна позиция щом зърна младият мъж, който определено не бе неин събратин. Кожата му бе мъртвешки бледа, а на лунната светлина изглеждаше още по - красива и запленяваща. Очите му, чувствени примамвайки я към себе си.. Ах, как можеше да устои на някой толкова заразителен младеж !?
- Какво търсиш по земите ми !? - попита заплашително. Тук тя бе господарката. Единствената оцеляла , заедно с още няколко деца ! Стойката й бе заплашителна, сякаш щеше да нападне при всеки удобен момент. Но не ! Тя би могла да убие човешко същество... По устните му имаше кръв, сякаш току - що бе изял жив човек. Може би бе така ! - Ти смъртта ли си ? - попита смирено и мигновено хвърли копието на земята. Заплененият й поглед следеше неговия с любопитство и обожание..
- Искаш ли да бъдеш спътница на смъртта ? - проговори нежно на нейният език. Приближи се с няколко крачки и внимателно докосна косите й. Вдиша от прекрасният им аромат.
- Какво ще спечеля ? - промърмори заинтригувано. Щеше да направи всичко стига да се махне от цялата тази мизерия.. Този живот не бе за една принцеса , нали така !? Защо трябваше да се жертва за и без това полумъртвите деца, които в крайна сметка щяха да останат неблагодарни..
- Живота.. - прошепна примамливо, а тя само кимна и затвори очи в очакване на нещото да се случи.. Вампирът не дочака втора покана. Впусна се към нежната й плът.. Самара затвори очи..

***

/ XVI век /

Светлина ! Най - накрая светлина след толкова време прекарано в мрак и страх.. Слънчевите лъчи нежно галеха бледата й кожа, придавайки й малко по - жив цвят. Онази стара, почти забравена детска усмивка се изписа на лицето й. Ах, откога не се бе усмихвала така. Без арогантност, без злорадство. Просто една невинна искрена усмивка, която вещаеше само добро..
- Милейди.. - прошепна млад русоляв господин нежно докосвайки рамото й. Самара се извъртя към него и нежно погали лицето му. Окървавените й устни отново се развиха в една красива усмивка.. Хипнотизираното човешко същество съвсем не разбираше какво става. Бе манипулиран, принуден да забрави за същността на господарката си.
- Локрецио.. Толкова си взискателен.. Помолих те да ме наричаш Изабела.. - нежното й гласче се извиси с няколко октави.. Мда, госпожицата бе сменила доста имена през хилядолетният си живот. А защо не !? Нов град, нова самоличност. Ах, колко време издирваше проклетата вещица, която в крайна сметка да й даде светлината, живота, съдържащ се в един старинен пръстен. Ако госпожицата знаеше, че в крайна сметка през следващите векове тази кръгла халка ще стои толкова грубо на нежната й същност.. Е, никога нямаше да избере него.. Не че имаше особено голям избор..
- Скъпи ми Локрецио.. Не бих могла да пощадя живота ти.. Затова затвори очи, моля те.. - прошепна нежно. Младият мъж й служеше вярно, но така й не успя да заслужи живота си.
- Но Изабела.. Аз Ви обичам.. - последните му думи, преди Самара хладнокръвно да прекърши крехкият му човешки живот.. Тишина. Проточи се толкова дълго, че госпожицата не забеляза кога започна да се здрачава.. О, тя обожаваше да наблюдава небето по това време.. Крехката граница между денят и нощта..

***

Допълнения:

- Още от деветнадесети век, Карио обича да пуши.. Странен и донякъде лош навик, който съвсем не подхождаше на крехката й външност, но уви. Никой не можеше да я спре..
- Гласът й. Едва ли има по - омаен звук от него.. Такава нежност, чувственост. Дори псувните звучат като песен, ако се изплъзнат от устните й..
- Има странният навик да се държи зле с всички независимо от обстановката и темата на разговора..

Няма нужда да чакаш, днес е понеделник и нови 4 вампира са позволени. Одобрена си, прекрасна история

» Създаване на вампир
» Създаване на хибрид
» Създаване на човек
» Създаване на върколак
» Създаване на вещица/вещер